„НЕ ПОТОМУ, ЧТО ЛИСТЬЯ ОБЛЕТЕЛИ...”
Лазарь Вениаминович Шерешевский (1926-2008 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ЗАТОВА, ЧЕ ЕСЕН ЛИСТИ БРУЛИ
Не затова, че есен листи брули,
не затова, че приближават бури,
не затова, че кратък ден и вял,
стартирал в облачното утро, ето,
подобно на излитаща ракета
след степен нова степен е отвял,
а затова, че, без топлик родена,
душа прозрачна и опустошена
като река, покрита с лед и мрак,
не мие, не пои, не оросява,
въпроси само тягостно задава:
– А после как?
Ударения
НЕ ЗАТОВА, ЧЕ ЕСЕН ЛИСТИ БРУЛИ
Не затова́, че е́сен ли́сти бру́ли,
не затова́, че приближа́ват бу́ри,
не затова́, че кра́тък де́н и вя́л,
старти́рал в о́блачното у́тро, е́то,
подо́бно на изли́ташта раке́та
след сте́пен но́ва сте́пен е отвя́л,
а затова́, че, бе́з топли́к роде́на,
душа́ прозра́чна и опустоше́на
като́ река́, покри́та с ле́д и мра́к,
не ми́е, не пои́, не орося́ва,
въпро́си са́мо тя́гостно зада́ва:
– А по́сле ка́к?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лазарь Шерешевский
НЕ ПОТОМУ, ЧТО ЛИСТЬЯ ОБЛЕТЕЛИ...
Не потому, что листья облетели,
Не потому, что близятся метели,
Не потому, что краткий хмурый день,
Отстартовав на пасмурном рассвете,
Подобно улетающей ракете
Теряет за ступенькою ступень, –
А потому, что, теплоты не зная,
Душа опустошённая, сквозная,
Как речка, затянувшаяся льдом,
Не моет, не поит, не орошает,
А лишь себя тревожно вопрошает:
– А что потом?
---------------
Руският поет и преводач Лазар Шерешевски (Лазарь Вениаминович Шерешевский) е роден на 5 януари 1926 г. в Киев. Първите му поетични публикации са от 1941 г. През Великата отечествена война от 1943 г. е на фронта в гвардейски минометни части. През 1944 г. е осъден с обвинения за антисъветска агитация и до 1949 г. е в Бескудниковския лагер на Гулаг, след което до 1952 г. е на принудителна работа на строителни обекти и в служба за „концертно обслужване на затворници”. Завършва историко-филологическия факултет на Горкиевския държавен унишверситет (1958 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1966 г.). Работи като журналист в гр. Горки, а от 1971 г. в Москва. Преводач и съставител е на „Антология осетинской поэзии” (1984 г.). Автор е на книги с поезия и преводна поезия, сред които стихосбирките „Дороги дальние” (1958 г.), „Доверие” (1966 г.), „Созвездие весов” (1969 г.), „Преломление” (1993 г.), „Да, и я прошагал войной” (1995 г.), „Перемещенье сроков” (1996 г.), „Уходить налегке” (2003 г.) и др. Умира на 15 януари 2008 г. в Москва.